145 години от първия превод на съвременната българска Библия

Институт за българска протестантска история 

През 19 век българският език преминава през драматични структурни изменения.  Паралелно с това звуковото произношение се променя и като следствие буквите от азбуката намаляват от 44 на 32. По това време използването на Библията е ограничено в духовен и литературен контекст, тя загубва възможността да служи на българския народ по време на робството в Османската империя. Докато България навлиза в период на Възраждане, българската православна църква продължава да си служи със стария църковен българо-славянски и най-вече с гръцки преводи на Библията. Текстът става неразбираем за обикновения българин, чийто език е преминал през продължителна промяна по времето на робството.

Две събития извън България спомагат за превеждането на Библията на съвременен български език. Първото е сформирането на Британското и чуждестранно библейско общество. Регистрарано 1804 г. в Лондон, девет години по-късно в Санкт Петербург регистрира дъщерното си сдружение – Руско библейско общество, с личното одобрение на цар Александър и принц Галицин за негов председател. Инициатори на проекта са английските евангелски мисионери Патерсон и Пинкертон. Тази организация се счита за първата, която търси начин да преведе Библията на български език. Тук започва и кооперацията на евангелски и православни християни, обединени около една обща цел. През 1810 г. в Бостън, САЩ, се сформира Американският Борд, които са най-старите чуждестранни мисионери в САЩ. Двете организации започват дейност почти едновременно и не след дълго достигат българския народ.

Първи опити за преводи в кооперация между православни и евангелски християни

През 1806 г. в Софроний Врачански публикува книгата “Кириакодромион” (Неделно поучение) с неделни и празнични проповеди, която става първата българска отпечатана книга.  В превода на гръцкия “Кириакодромион” (1803 г.) от епископ Никифор Теотокос, Софроний включва пасажи от Свещеното Писание на, както сам пише, “прост български” език. Преводът им е направен от църковно-славянския текст, отпечатан в Москва. Такава модификация на Свещеното Писание е непозната до това  време и ясно показва съществени различия между църковно-славянския, използван в църковните служби, и говоримия български език. Това доказва и нуждата от български модерен превод.

През 1815 г.-1818 г. мисионерът Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за превод на Библията на български език. Търновският митрополит Иларион (Макариополски) му препоръчва да се обърне към архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ във връзка с превеждането на Библията на български. За съжаление, този опит да се преведе Библията на български се характеризира с беден граматичен стил и голямо влияние от църковно-славянската версия. След като представителите на Британското Библейско общество и Американския борд решават, че не могат да приемат Теодосиевия превод на Библията като авторитетен, се налага нуждата от алтернатива. През декември 1825 г. Иларион споделя с мисионера Х. Д. Лийвс, че учител от Враца подготвя друг превод. Вероятно това е бил Огнянович. Американският борд предлага да бъде отпечатано само Евангелието по Лука като мостра. След като този превод е обстойно изследван от търновската интелигенция, Иларион го отхвърля, но само за да предложи двама свещеници от епархията си за нов превод. По същото време и Васил Априлов посочва трима образовани мъже от Свищов, които, според него, са компетентни по българска граматика и могат да преведат Писанията по всички правила.

Самостоятелно през 1828 г. Петър Сапунов и отец Серафим отпечатват четирите евангелия на български в Букурещката митрополска преса.  При превода Серафим ползва гръцки и църковно-славянски, като в отделени случаи предпочита славянски/руски думи вместо български. Преводът е направен от гръцки, влашки (румънски) и църковно-славянски Новозаветни текстове на източния български диалект. Интерпретацията на Сапунов е отпечатан едва десет години след като е завършена, поради финансови затруднения. Сапунов разпространява сам 400 екземпляра. През 1834 г. Бенджамин Баркър и Британското и Чуждестранно библейско общество изкупуват останалите му 800 копия. За съжаление, Сапуновият превод не е възприет добре от българското население.

Българският учител в Смирна Константин Фотинов изследва Сапуновия превод и заявява, че може да направи по-добър. Той предоставя на Бенджамин Баркър три глави от Евангелието на Йоан като образец, които са преведени от съвременен гръцки и явно превъзхождат по качество превода на Сапунов. По това време, през 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит Рилски в Габрово. Последният е препоръчан от Търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия Завет. Не е ясно, дали тази постъпка е била съгласувана с гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември  1835 г. и започва работа незабавно. На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че преводът на четирите евангелия в готов. В началото на февруари 1836 г., Бенджамин Баркър предлага договор за превода. Неофит подписва в Габрово на 23 март 1836 г. Баркър моли Иларион лично да провери превода, но, поради ограниченото си време, Иларион оставя довършването на превода на “съвестта” на Неофит.

Неофит Рилски

Неофит Рилски е изключително продуктивен. Преводът на книгата Деяния започва на 29 февруари и завършва на 11 април 1836 г. Дванадесет дни по-късно Неофит приключва и с поправките по Евангелията и Деяния на Апостолите, и е готов да продължи с останалата част от превода. През май 1836 г. Неофит изпраща половината от преведения Нов Завет до Баркър в Смирна. Посланията са преведени в периода май-септември, но на 15 септември 1836 г. Иларион Макариополски нарежда да се прекрати работата по превода. Цариградската патриаршия е издала указ за унищожаването на всички частични екземпляри, които по него време са били вече в употреба. Кореспонденцията между Неофит и Баркър спира за период от две години. През това време Баркър снабдява издателството на А. Дамян с български шрифт за печатане от Лайпциг. Междувременно Евангелията и Деяния на Апостолите на Неофитовия превод се издават периодично през 1838 г. и 1839 г., и са многократно преиздавани след това.

В началото на 1838 г. Неофит отново се свързва с Баркър и на 18 април същата година изпраща в Смирна завършения български превод на целия Нов Завет. По молба на Бенджамин Баркър през 1838 г. д-р Илайъс Ригс, който по това време работи върху Граматически записки на Българския език (публикувани в Смирна през 1844 г.), преглежда първото издание на Неофитовия превод.  Д-р Ригс ползва вече помощта на живеещия по това време в Смирна Константин Фотинов.

След приключване на ревизирането през май 1839 г. Баркър изпраща отговор на Неофит, че Новият Завет е пуснат за печат. Баркър изпраща първата страница от готовия вече превод, искайки мнението му за използвания шрифт. Подобна страница е изпратена още през 1837 г. по Иларион, но тя никога не достига до Неофит – двамата са в конфликт.

През 1840 г. Британското и чуждестранно библейско общество тиражира 5000 екземпляра от първия пълен български превод на Новия Завет в Смирна. На заглавната страница пише: “Новият Завет на нашия Господ Исус Христос. Нов превод от Славянски на български език, направен от Неофит, йеромонах П. П. от Рила. Прилежно изследван и одобрен от преподобния и всемъдър Търновски Митрополит Иларион. В Смирна. В печатницата на А. Дамянов и компания. 1840 г.”

Няколко екземпляра са доставени и в Одеса от Баркър през лятото на 1840 г. До октомври 374 копия са разпространени на панаира в Узунджово и Одрин, 600 броя са поръчани от българи в Бесарабия и 220 са изпратени до Райно Попович в Карлово. През 1841 г. представител на Американския борд  съобщава, че 2000 екземпляра на Новия Завет са продадени за по-малко от седмица.  На панаира в Узунджово през 1842 г. са поръчани 146 екземпляра, а до 1844 г. повече от 3000 копия са разпространени сред българите.

Реакция на Гръцката патриаршия

Гръцката патриаршия реагира моментално. Православните митрополити по цяла България са организирани в кампания да намерят и унищожат всеки екземпляр от “протестантския” Нов Завет. Българското население обаче навсякъде бойкотира кампанията, отказвайки да предаде Новия Завет. Христо Пулеков от Копривщица пише, че Пловдивската митрополия заповядва да бъде конфискуван всеки протестантски екземпляр на Новия Завет в града, но хората от Копривщица отказват да се подчинят заповедта. Подобна информация пристига и от Кесари Попвасилев от Пазарджик и т. н. Гръцката патриаршия решава да си послужи с други методи, като обявява, че в превода са допуснати грешки. Хаджи Геро Добрев от Копривщица изпраща веднага екземпляр от Новия Завет до сина си Найден в Одеса, където група учители правят пълна проверка. Найден отговоря, че грешки не са открити и тази новина се разпространява достатъчно бързо. Преследванията от Гръцката патриаршия само покачват интереса на българите към превода и Новият Завет е разпродаден напълно.  Второ издание, почти идентично с първото от 1840  г., излиза през 1850 г. Трето издание следва през 1853 г. в 15000 екземпляра.  Няколко хиляди копия незабавно са изпратени от Смирна за разпространение в България от С. Майерс. Повече от 2000 са разпространени на панаира в Узунджово. През 1859 г. още две издания са публикувани. През 1866 г. ново “джобно” издание с текст, ревизиран от Ригс и Лонг, е отпечатано в Цариград.  Новият Завет от 1840 г. е ревизиран и тиражиран общо девет пъти.

Британското и чуждестранно библейско общество прави опит да наеме Константин Фотинов за превода на Евангелията през 1839 г. Фотинов обаче използва смесица от буквални преводи и църковно-славянски.  Резултатът от работата му не е приет като цяло от българското население и е отхвърлен от Британското и чуждестранно библейско общество като неподходящ за издаване. Фотинов обаче участва в ревизирането и издаването на Новия Завет през 1840 г. заедно с често забравяния Стойно (Сава) Илиев Радулов. Фотинов продължава работа по ревизирането на следващите издания заедно с д-р Ригс, който вече е придобил значителни познания по български език. Д-р Елиас Ригс се среща с Константин Фотинов през 1842 г. и го кани да участва в превода на брошури за American Tract Society. Константин Фотинов се оказва водеща фигура при ревизираните издания на българския Нов Завет, имайки предвид факта, че българският език корено се променя за периода 1840-60 г. Тази трансформация налага главно източнотракийския диалект и отхвърля широко разпространеният западен (македонски), на който Новият Завет е превеждан до момента.

Фотинов работи върху превода на Стария Завет между 1851 г. и 1858 г., като през последната година д-р Ригс му помага.  Издание на Псалмите, преведено от Фотинов, е публикувано в Смирна през 1855 г.  През 1855 г. в Цариград следват изданията на Притчи, Еклесиаст и Петокнижието.  Преводите на тези  книги, както и остатъкът от Стария Завет, значително се разминават с църковно-славянската версия, използвана от православната църква, което предполага, че са превеждани директно от еврейски. Oчевидно, до този момент част от Стария Завет е преведена на западния диалект и ревизирането й е неизбежно.  През 1858 г. Фотинов се премества в Цариград, за да участва в ревизирането, но на 28 ноември 1858 г. внезапно умира. Останал без помощник от българска страна, през януари 1859 г. д-р Ригс кани българския учител Христодул Костович (Сечан Николов) да му помага в работата. Д-р Ригс и Костович завършват първа глава на Изход до края на месеца. През 1860 г. първият том на Стария Завет, съдържащ Петокнижието, е публикуван.  Изданието се появява по време на “Българския Великден” на 3 април, 1869 г., когато Българската православна църква отхвърля Гръцката патриаршия и създава собствена Екзархия през 1870 г.

Преводът на д-р Ригс, д-р Лонг, П. Р. Славейков, Христодул Костович

През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет. Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден.

Д-р Лонг се присъединява към  екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет. През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петия член на редакторски екип, воден от Ригс. В резултат на съвместната им работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена.  Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод.

В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г.

До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г. До този момент, изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет, са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив разпространява 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец, 1863 г. други 895  за 7 месеца, а в Ески Загра (Стара Загора) 800 броя за един месец.  В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпространени и започва отпечатването на нов тираж.

През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. През 1867 г. с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет – едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано.

След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г.,  36000 екземпляра от  превода на пълната Библия на модерен български език са публикувани в Цариград. Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат) като и двете са с препратки.

Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници. Преводът е познат още като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни, 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора.

Поради големия интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания. През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената “Библейска (издателска) къща” в Цариград са 6572 тома.

Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г. Следват многократни публикации на българската (протестантска) Библия. Британското и чуждестранно библейско общество отпечатва цялата Библия в Цариград 1912 г. След Първата световна война излиза специално издание на Библията през 1918 г.

През 1922 г. топографско издание на българската Библия е отпечатано от Британското и чуждестранно библейско общество в Цариград. През 1923 г. цялата Библия с ревизирания Нов Завет от 1921 г. с новата ортография и Стария Завет със старата българска ортография са публикувани в Придворната печатница в София от Британското и чуждестранно библейско общество. Ревизирано издание на цялата българска Библия се прави през 1924 г.

През 1925-1926 в Ню Йорк осемте тома на Цариградското издание (1871) са отпечатани от Ню Йоркското библейско общество. Издание на цялата Библия през 1940 г. прави Британското и чуждестранно библейско общество. То съдържа само минимални промени от ревизираното издание от 1924 г. Тези екземпляри са възприети от българската протестантска Църква в широка употреба през 45-те години на комунизма и до днес. Режимът в България (1944-1989) ограничава превода, печатането и разпространението на Библията. Библии се печатат извън България и се внасят тайно. Между многото издания са Женевското издание на  Българската Библия от Обединено библейско общество (1951г.), Ню Йоркско издание на Българската Библия от американското Библейско общество (1951г.), Лондонско издание на Българската Библия (1965 г.), Ню Йоркско издание на българския Нов Завет (1967г.) и пълната Библия от последното (1980 г.).

Едно е заключението от изминалите почти 200 години, през които православни и евангелски християни жертват времето и живота си за превод на Библията на съвременен български език  –  “Божието Слово не може да бъде оковано във вериги” (2 Тимотей 2:9). Режими и преследвания на християни, както и хората, които ги причиняват, са минало, но Библията продължава да променя хора и съдби. В началото на 21 век думите от Вечната Книга са непроменимо актуални – надежда и духовна подкрепа за българския народ.

Държавните субсидии за вероизповеданията в България 2006–2016г.

Христо П. Беров и Доний К. Донев

Темата относно държавните субсидии за вероизповеданията в България продължава да бъде твърде  многопластова и обширна, за да може да бъде напълно изчерпана. Тя очертава отношенията между българската държава и вероизповеданията в нея. Тук предоставяме таблична информация, сортирана за последните десет години, за да онагледим развитието на тези финансови взаимовръзки.

Повече и по-подробно по темата – вж: Държавни субсидии за вероизповеданията в България

Държавните субсидии за вероизповеданията са част от системата на правоотношенията между религиозните общности и държавата, които имат правни основания в законодателството на държавата. Отношенията между религиозните общности и държавата в България още от Освобождението през 1878 г. са сложни и непоследователни, обикновено се дължат на странични фактори и зависят най-вече от лични взаимоотношения между политици, държавни служители и религиозни водачи, затова често се развиват в рамките на едно правило, което можем да наречем “принцип на безпринципност”.

Поради тази причина и до днес финансовите взаимоотношения между българската държава и вероизповеданията на нейната територия са в голямата си част зависими от политическите настроения у една или друга личност в държавен орган и у разбиранията на един или друг религиозен лидер. Това явление не е някакъв специфичен български феномен, а е просто част от регионалната култура, историческо отражение на Балканите и Средиземноморието, където отделни личности често имат по-голямо влияние върху обществото, отколкото цялата правна система на държавно управление върху населението.

Предложената на това място таблица за разпределение на държавните субсидии за вероизповеданията в България за последните 10 години е първи подобен аналилиз на тази тема и предоставя информация само за средствата от държавния бюджет по години. Известно е, че през различни периоди от време правителства и общини също са подпомагали финансово различни вероизповедания. В тази връзка непременно препоръчваме следните две допълнителни информационни податки, които допълнително да ориентират читателите в тематиката:

Субсидиите за църкви – извън държавния контрол

Държавни субсидии за вероизповеданията в република България за периода 2006–2016

 

Вероизповедание / година

 

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016
За Български православни общини и свещеници в чужбина 730,0 750,0 750,0 800,0 750,0 700,0 700,0 700,0 730,0 850,0 850,0
За ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната 1100,0 1660,0 1820,0 1900,0 1560,0 1660,0 1660,0 1660,0 2000,0 2360,0 2410,0
За ремонт и строителство на молитвени домове на Мюсюлманското вероизповедание в страната 160,0 210,0 240,0 250,0 180,0 180,0 180,0 180,0 230,0 360,0 360,0
За възстановяване, ремонт, реставрация и консервация на Желязната  църква „Св. Стефан“ в Истанбул 650,0
За ремонт и строителство на молитвени домове на Католическата църква в страната 35,0 50,0 50,0
За ремонт на синагоги и подпомагане на Религиозната общност на евреите в страната 20,0 30,0 30,0 35,0 30,0 30,0 30,0 30,0 30,0 50,0 50,0
За ремонт и строителство на храмове на Арменската Апостолическа православна църква 30,0 40,0 45,0 50,0 40,0 40,0 40,0 40,0 35,0 50,0 50,0
За други регистрирани вероизповедания в Република България (в т.ч. протестантски деноминации) 50,0 30,0 35,0  35, 40,0 40,0 50,0 50,0 50,0 80,0 80,0
За ремонт на сгради и комплекс Рилски манастир 100,0 150,0 150,0
За ремонт на сгради в Троянския манастир 150,0
За ремонт на религиозни сгради с национално значение 300,0 200,0 300,0 300,0 300,0 350,0 450,0 450,0
За издаване на религиозна литература и представителни научни издания 40,0 30,0 30,0 50,0 100,0 50,0 40,0 40,0 40,0 50,0 50,0
Резерв за възникнали извънредни ситуации 70,0 50,0 50,0 100,0 100,0 500,0 200,0 150,0
в т. ч.: за създаване, допълване и актуализиране на регистъра и картотеката на всички храмове, молитвени домове и манастири на територията на Република България 50,0 50,0 10,0
Суми (в хил. лв.) общо по години  2950,0 2950,0 3300,0 3300,0 2900,0 3000,0 3000,0 3000,0 4000,0 4500,0  4500,0 

Източници: ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005 г., ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006 г., ДВ. бр. 113 от 28 Декември 2007 г., ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008 г., обн. ДВ. бр. 99 от 15 Декември 2009г., ДВ. бр. 99 от 17 Декември 2010 г., ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011 г., ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012 г., ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013 г., ДВ бр.107 (извънреден) от 24.12.2014 г., ДВ. бр. 96 от 9 Декември 2015 г.

ИЗВАДКИ от СТЕНОГРАМА ОТ СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМОТО ЗАСЕДАНИЕ на 43-ТОТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ – София, петък, 15 януари 2016 г.

От държавната субсидия, предназначена за други регистрирани в страната вероизповедания, към 31.12.2015 г. са разпределени и усвоени 80 хил. лв. за ремонт и строителство на молитвени домове на осем вероизповедания: евангелистка, методистка, епископална църква, еврейски център „Хабат Любавич”, българско Дзен общество „Кен Дзен Шо”, Будистка общност в България, Божия църква в България, Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, църква на Бога, Съюз на евангелистки съборни църкви.

Protestantstvo.com чества десет годишен юбилей

Protestantstvo.comд-р. Теол. Доний К. Донев

16 февруари е рождения ден на Protestantstvo.com

Уеб порталът е дело на екипа на Bibliata.com, който на своя десет годишен юбилей през 2006г. взема решение за популяризиране на протестантското дело в българската история. В резултат на това, след среща с пастири от най-големите евангелски църкви в България на 31 октомври 2005г., в София стартира уеб проект за Пастирско общение, който прераства в няколко водещи евангелски медии. Една от тях е уеб порталът за българска протестантска история Protestantstvo.com.

Много от статиите на Protestantstvo.com са редовно препечатвани от сп. Благовестител, в. Благовремие и други църковни издания. В периода 2004-2009, списваните научни поредици „За Библията” и „Протестантска история,” спомагат за популяризирането на електронния варианта на Евангелски вестник до закриването на неговото хартиено издание. Поредици от лекции са публикувани и по случай сто годишнината от съживлението на ул. Азуса, което поставя началото на съвременното Петдесятно движение.

Не закъсняват и светските медии. Коцето Събчев пръв започва да заимства от по-сполучливите статии на Protestantstvo.com за своя преразказ на протестантската история във в. Стандарт. С помощта на приятели и колеги статии на Института са публикувани в  Медиапул, Капитал и др. водещи издания. Сред най-популярните изследвания с участието на Protestantstvo.com са:

  • История на българската Библия
  • Писмата на Иван Воронаев, протоколната книга на СЕПЦ и др. ранни петдесятни материали
  • Пробуждение: от центра Одессiь до окраин Росии
  • Интернет архив на списание Благовестител и др. ранни петдесятни издания
  • Автобиография на Дионисий Заплишни (неиздадена)
  • Каталог на българския архива в Британското библейско дружество в Кембридж
  • Записки от дневника на Неофит Рилски по новобългарския превод на Новия Завет
  • Каталог на мисионерската кореспонденция за Европейска Турция на Американския борд и Американското библейско дружество от университетите Харвард и Мт. Халиоки
  • Носители на светлината: История на мисионерското дружество „Bible Lands”
  • История на Българското евангелско дружество (БЕД)
  • Интернет архив на вестник и списание Зорница
  • Пълен запис на държавната и финансова документация на мисионерското училище в Самоков и наследилия го Американския колеж в София
  • Колекция на лекции и есета на проф. Албърт Либер, представена на президента на Американския колеж в София за написване на неговата нова история
  • Каталог на събития и документи по разкриване на досиетата на пастири и служители от евангелските църкви (2008-2015г.) и мн. др.

Днес Protestantstvo.com съдържа над 400 авторски статии, стотици изследователски есета и дисертации от български и чужди автори, исторически книги и архивни документи свързани с българската протестантска история. В чест на десетгодшния юбилей, екипът ре-стартира страницата с нова визия, обновено каталожна подредба и улеснено търсене по категории, години, организации и автори. Защото, преди нашата история да може да бъде интерпретирана или преживяна – тя, историята, трябва да бъде разказвана. Иначе, не ние бихме забравили историята, а тя би забравила нас…

Ден в памет на жертвите на комунизма в „Св. София”

Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари ще бъде отбелязан в понеделник, в столицата с панихида в църквата „Св. София” от 11 часа, съобщиха от гражданските организации на репресираните от диктатурата на БКП.

Досегашните поклонения бяха провеждани пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, в района, който миналата година претърпя продължителен ремонт. В различни градове на страната се очаква Денят да бъде отбелязан също с поклонения и панихиди.

Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари се отбелязва официално в България от 2011 г., когато правителството на ГЕРБ взе решение за това по предложение на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). Идея за отбелязването на тази дата е представена пред президентите от политически емигрант и известен филантроп Дими Паница.

Изборът на 1 февруари като дата за отбелязването на паметта на жертвите на комунистическия режим не е случайна. На 1 срещу 2 февруари 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на Първи и Втори върховни състави на „народния съд” и са разстреляни тримата регенти княз Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, бившите министър-председатели Добри Божилов и Иван Багрянов, както и 22 бивши министри, 8 царски съветници и 67 народни представители от 25-то Народно събрание (1940-1944).

Това е най-масовото изпълнение на смъртни присъди в историята на България и е част от терора, който БКП провежда върху българския народ след 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация и по предписания от Кремъл. С другите присъди на останалите 13 върховни състави и 68-те областни съдебни състави е ликвидиран държавния, политическия и военен елит на България и разрушен генетичния код на българската нация. Тази година ще се навършат 71 години от „кървавия четвъртък” на 1 февруари 1945 г.