Лидерски форум

Размишления за резултатите и лидерите

  • Тайната на резултата е личната дисциплина
  • Недисциплинираността се ражда от липсата на навик
  • Липсата на навик идва от незнание (най-вече относно силата на навика и как се създават правилните навици)
  • Незнанието идва от липса на поучение и водачество от точните ментори и лидери
  • Липсата на такива лидери идва от липсата на сигурност у самите тях, която идва от дълбоко познаване на личната идентичност и характер

Следователно, липсата на резултати е идва директно от липсата на лидерство с характер и идентичност. Затова и само лидери, които дават добри резултатите създават последователи, които създават добри резултати.

Църквата на последното време

Изследователската група БАРНА, която от години публикува статистики и анализи за църквата на последното време, издаде ново изследване за нови промени в църковния контекст на служение. Анализът е базиран на над 5000 интервюта направени през 2010, които показват следните 6 тенденции:

1. Църквата все по-малко познава своето богословие.
Тенденцията се дължи на навлизането на нови поколения в църквата, които се позиционират като водещи мнозинства, без да разпознават историческото наследство на църквата или нуждата от доктринално образование. Например, докато Великден е познат като религиозен празник, малцина го свързват с физическото възкресение на Христос, а много от разпознаващите Святия дух като божие присъствие, не го считат за лице на Троицата. Тези тенденции са особено силно проявена в църкви с преобладаващи етнически малцинства, които не отдават нужната значимост на образование и катехизис.

2. Църквата става все по-затворена и все по-малко достигаща обществото.
Въпреки съвремените технологически постижения, които правят комуникацията с големи групи от хора много по-лесна и достъпна, църквата става все по-духовно изолирана и затворена за обществото около нея. Малък брой вярващи канят свои познати на църква, а личното евангелизиране е сведено до максимален минимум от 1-2 пъти годишно. Глобализацията на образование и имиграция, създават контекст на светска култура, която налага плурализма като стандарт за обществено развитие създавайки контекст, който църквата е стратегически неподготвена да достигне хората около себе си. За това спомагат и църковните модели на домашни църкви, клетъчни групи и домашно образование, които затварят църквата за света създавайки локална църковна субкултура в контекста на която присъединяването на външни групи е практически невъзможно.

3. Нарастващо мнозинство в църквата се интересува повече от практически приложения за живота в света, отколкото от духовните принципи на вярата. Приоритетите на младото поколение са образование, кариера и пътуване, докато вярата остава на заден план и не е нужен елемент за достигане на мечтите им. Възрастното поколение търси сигурност в живота, професионално развитие и персонална реализация. Скоростта на живота рядко позволява време за размисъл и рефлектиране върху духовност, която е най-често изместена от икономическа или политическа тематики. Оцеляването днес е считано за по-важно като сентенция от въпроси за вечността и вътрешната духовност на човека и заради това на вярата се гледа като на суеверен метод за оптимизиране на настоящето.

4. Социалната активност между християните се увеличава. Често това е за сметка на духовната активност на църквата създавайки ефект на социално себе-удовлетворение, на което липсва духовна основа. От друга страна, определени социални позиции и действия от страна на църквата, апелират към останалата част от обществото предоставяйки уникална възможност за евангелизация и по-широко възприемане християнската ценностна система.

5. Постмодерната инициатива за толерантност е по-атрактивна за новото поколение Християни. Голяма част от обществото на нашето съвремие отказва да прави избори, които могат да бъдат определени като осъдителни. Повлияна от тези социални течения, църквата е толерантна към широк аспект от морални и духовно поведения и философии. Темите и въпросите по които църквата е истински догматична стават все по-малко и по-малко. Например, Християнското учение за любов към всички, е редефинирана в множество сентенции за въздържане от конфликт и конфронтация в които отсъства абсолютна морална истина.

6. Влиянието на Християнството върху културата и личния живот в повечето случаи остават незабележими. Християнството е повлияло на световната култура повече от всяка друга религия. Въпреки това, в съвременния исторически в който определени образи представляват реалност, която диктува решения в живота на едно цяло поколение, църквата спешно се нуждае от по-позитивен и по-лесно достижим образ. Проблемът в това се изразява не толкова с Християнските принципи проповядвани в църквата, а в това как всеки вярващ ги прилага в своето всекидневие.

ЛОНДОН: 21-22 май 2011

Конференция на Българските църкви и служения в Европа
ЛОНДОН: 21-22 май 2011

Събота 21 май 2011
14:00 Представяне
17:00 Хваление от Хилсонг
18:00 Изцелителна служба с епископ Васил Петров

Неделя 22 май 2011
10:00 Неделно богослужение с д-р Доний К. Донев
14:00 Семинар: въпроси и отговори
17:00 Вечерно богослужение с молитва за нациите

Място на провеждане:
Christ Church School 1 Robinson Street
London SW3 4AA

Настаняване:

14 Queensberry Place
South Kensington
London SW7 2EA

Continental Hotel
40 Norfolk Sq., LONDON w2 1RT
tel.02077233926
email: continentalhotel@aol.com

Организатори:
П-р Митко Буюклиев: 00447735357919 | 0044(0)2086993960 | icm_agape@yahoo.co.uk
П-р Васил Петров: 0879262185

Видео:

Принципи и отговорности на ЛИДЕРСТВОТО

ПРИОРИТЕТИ 2011: Май

2011_2

2011_1 2011