Размишления за резултатите и лидерите

  • Тайната на резултата е личната дисциплина
  • Недисциплинираността се ражда от липсата на навик
  • Липсата на навик идва от незнание (най-вече относно силата на навика и как се създават правилните навици)
  • Незнанието идва от липса на поучение и водачество от точните ментори и лидери
  • Липсата на такива лидери идва от липсата на сигурност у самите тях, която идва от дълбоко познаване на личната идентичност и характер

Следователно, липсата на резултати е идва директно от липсата на лидерство с характер и идентичност. Затова и само лидери, които дават добри резултатите създават последователи, които създават добри резултати.

Църквата на последното време

Изследователската група БАРНА, която от години публикува статистики и анализи за църквата на последното време, издаде ново изследване за нови промени в църковния контекст на служение. Анализът е базиран на над 5000 интервюта направени през 2010, които показват следните 6 тенденции:

1. Църквата все по-малко познава своето богословие.
Тенденцията се дължи на навлизането на нови поколения в църквата, които се позиционират като водещи мнозинства, без да разпознават историческото наследство на църквата или нуждата от доктринално образование. Например, докато Великден е познат като религиозен празник, малцина го свързват с физическото възкресение на Христос, а много от разпознаващите Святия дух като божие присъствие, не го считат за лице на Троицата. Тези тенденции са особено силно проявена в църкви с преобладаващи етнически малцинства, които не отдават нужната значимост на образование и катехизис.

2. Църквата става все по-затворена и все по-малко достигаща обществото.
Въпреки съвремените технологически постижения, които правят комуникацията с големи групи от хора много по-лесна и достъпна, църквата става все по-духовно изолирана и затворена за обществото около нея. Малък брой вярващи канят свои познати на църква, а личното евангелизиране е сведено до максимален минимум от 1-2 пъти годишно. Глобализацията на образование и имиграция, създават контекст на светска култура, която налага плурализма като стандарт за обществено развитие създавайки контекст, който църквата е стратегически неподготвена да достигне хората около себе си. За това спомагат и църковните модели на домашни църкви, клетъчни групи и домашно образование, които затварят църквата за света създавайки локална църковна субкултура в контекста на която присъединяването на външни групи е практически невъзможно.

3. Нарастващо мнозинство в църквата се интересува повече от практически приложения за живота в света, отколкото от духовните принципи на вярата. Приоритетите на младото поколение са образование, кариера и пътуване, докато вярата остава на заден план и не е нужен елемент за достигане на мечтите им. Възрастното поколение търси сигурност в живота, професионално развитие и персонална реализация. Скоростта на живота рядко позволява време за размисъл и рефлектиране върху духовност, която е най-често изместена от икономическа или политическа тематики. Оцеляването днес е считано за по-важно като сентенция от въпроси за вечността и вътрешната духовност на човека и заради това на вярата се гледа като на суеверен метод за оптимизиране на настоящето.

4. Социалната активност между християните се увеличава. Често това е за сметка на духовната активност на църквата създавайки ефект на социално себе-удовлетворение, на което липсва духовна основа. От друга страна, определени социални позиции и действия от страна на църквата, апелират към останалата част от обществото предоставяйки уникална възможност за евангелизация и по-широко възприемане християнската ценностна система.

5. Постмодерната инициатива за толерантност е по-атрактивна за новото поколение Християни. Голяма част от обществото на нашето съвремие отказва да прави избори, които могат да бъдат определени като осъдителни. Повлияна от тези социални течения, църквата е толерантна към широк аспект от морални и духовно поведения и философии. Темите и въпросите по които църквата е истински догматична стават все по-малко и по-малко. Например, Християнското учение за любов към всички, е редефинирана в множество сентенции за въздържане от конфликт и конфронтация в които отсъства абсолютна морална истина.

6. Влиянието на Християнството върху културата и личния живот в повечето случаи остават незабележими. Християнството е повлияло на световната култура повече от всяка друга религия. Въпреки това, в съвременния исторически в който определени образи представляват реалност, която диктува решения в живота на едно цяло поколение, църквата спешно се нуждае от по-позитивен и по-лесно достижим образ. Проблемът в това се изразява не толкова с Християнските принципи проповядвани в църквата, а в това как всеки вярващ ги прилага в своето всекидневие.

ЛОНДОН: 21-22 май 2011

Конференция на Българските църкви и служения в Европа
ЛОНДОН: 21-22 май 2011

Събота 21 май 2011
14:00 Представяне
17:00 Хваление от Хилсонг
18:00 Изцелителна служба с епископ Васил Петров

Неделя 22 май 2011
10:00 Неделно богослужение с д-р Доний К. Донев
14:00 Семинар: въпроси и отговори
17:00 Вечерно богослужение с молитва за нациите

Място на провеждане:
Christ Church School 1 Robinson Street
London SW3 4AA

Настаняване:

14 Queensberry Place
South Kensington
London SW7 2EA

Continental Hotel
40 Norfolk Sq., LONDON w2 1RT
tel.02077233926
email: continentalhotel@aol.com

Организатори:
П-р Митко Буюклиев: 00447735357919 | 0044(0)2086993960 | icm_agape@yahoo.co.uk
П-р Васил Петров: 0879262185

Видео:

5 основополагащи принципа на лидерство

Ето пет важни и основополагащи принципа, които според нас трябва да станат задължителни за развитието на лидерите на днешното и утрешното време:

 1. Тези, които учат най-добре, стават най-добри лидери! В доклада „Властта на хората” казваме, че да се учиш на лидерство означава да изследваш как хората подхождат, преминават и показват развитието си – процес, който нарекохме „грижливо обвързване”. Трябва да спрем да преподаваме теорията на лидерството във вакуум и да започнем да учим хората как да се научат на лидерство от опита си в реалния живот.

 2. Лидерството е серия от принципи! Бизнес образованието в по-голямата си степен e насочено към преподаване на важни, но ограничен брой технически умения. Трябва да разширим обхвата на образованието и в него да влязат принципите на лидерството, които могат да се прилагат в цял свят и в различни ситуации.

 3. Развитието на лидерите трябва да се възнаграждава! Всички компании отделят много думи за значимостта на развитието на служителите, но колко от тях в действителност възнаграждават с нещо наистина значимо служителите, които се развиват? Отговор: Много малко.

4. Лидерите могат да се развиват на всички нива! И преди сме твърдели, че всички служители могат да покажат лидерски качества, независимо от позицията си. Но ако това е вярно, тогава защо повечето обучителни програми за лидери са насочени към висшите мениджъри? Трябва да разширим фокуса си и да намерим начини ефективно да развиваме лидерите на всяко ниво в цялата организация.

 5. Всичко трябва да бъде просто! Лидерството е сложно нещо, но развитието на лидерите не трябва да бъде такова. Трябва да предоставим на ключовите си таланти ясни приоритети за развитието, които да им помогнат да подготвят своя цялостен план за развитие и да осъзнаят в глобален мащаб лидерския си потенциал. Ето един добър начин да приложите този принцип в действие веднага: определете трите или четирите нива на компетентност, които отличават добрата работа на различните стъпала в организацията, и след това възнаграждавайте и повишавайте, въз основа на постиженията по вече зададените критерии.

Автори: Сю Ашфорд, преподавател по мениджмънт и организации и Скот Дер, асистент по мениджмънт и организации в бизнес училището „Стивън М. Рос” към университета в Мичиган.