Лидерски форум

Защо пасторите напускат служението?

Барна Груп и институтът Фулър публикуваха статистика за състоянието на пасторското служение и причините поради които пасторите напускат служение. Ето някои от тях:

90% от пасторите работят 55-75 часа на седмица при 40 часова нормална работна седмица

80% от пасторите са убедени, че служението е повлияло негативно на техните семейства. Много пасторски деца избират алтернативен стил на живот и не посещават църква заради това което църквата е причинила на родителите им. Най-съкрушаващото в статистиката е, че това е толерирано от самите родители.

95% не се молят редовно със съпругите си.

75% са преминали през поне една клинична стресова криза причинена от служението.

90% чувстват, че не са адекватно подготвени за изискванията на служението

80% от пасторите и 84% от техните съпруги се чувстват обезкуражени от състоянието на служението си.

90% от пасторите твърдят, че служението е напълно различно от това което са очаквали.

50% просто не могат да отговорят на изискванията на професията си.

70% постоянно се борят с депресия.

70% нямат близки приятели.

40% имат сериозни проблеми с църковни членове веднъж в месеца.

33% признават, че са имали сексуални взаимоотношения c човек от църквата.

50% биха напуснали служението, но не могат да си го позволят по финансови причини.

50% от пасторите на пускат служението завинаги след по-малко от 5г.

Само 1 от всеки 10 служители ще е все още в служение когато достигне пенсионна възраст. Много деноминации са в криза за лидери, която правилно е наречена „кризата на празните амвони”. Те не могат да намерят достатъчно служители, които да запълнят позициите.

Най-сериозната причина поради която пасторите напускат служението, е че църквата не разпознава тяхното видение и не приемат да следват тяхната посоката на служение. Пасторите смятат, че Бог иска от тях да следват дадена цел, но хората в църква нямат желание искат да следват и да се променят.

Лидерство или Бащинство

Растежът на мегацърквите: Факторът приспособимост

Един от основополагащите фактори на мегацърквите, които продължават своя растеж, е тяхнaта приспособимост. А именно, не следването на определени форми на църковен растеж в паралелно постоянно търсене на нови, неизползвани до момента, методи на обгрижване на хората в църква и достигането на онези извън нея.

Реално, една църква започва да расте, тогава когато е истински готова за промяна. Не всяка църква притежава способността да се променя и затова не всяка църква е растяща църква. Не може да се очаква, че когато хората са отегчени по време на богослужение, те ще са мотивирани да доведат нови хора със себе си. В същото време, едно църковно събрание, което не се храни с нова храна, отслабва и изгубва своя имунитет. Ако даден модел за църковен растеж и развитие не е дал положителни резултати в последните 20г., той най-вероятно няма да произведе такива и в следващите 20г., което е преференциална гаранция, че църквата която го следва, не просто няма да расте, а ще изчезне.

Тогава, как да имаме гъвкава и приспособима църква, без това да променя нейната идентичност и духовно наследство? Отговорът на този въпрос е различен за всяка църква според нейното разположение в дадената социална суб-култура и духовен контекст на служение.

В последното десетилетие много автори по темата църковен растеж, предсказваха краха на мегацърквите, характеризирайки ги като трудни за промяна заради големия им размер. Но истината, че една църква не може да стане голяма и да бъде такава за продължителен период от време освен ако в основата й не стои фактора приспособимост.

Причината поради която, много църкви които са били в състояние на растеж преди 5-10г. днес преминават през платo или дори намаляване, може да бъде открита в замяната на тяхната органична мисия с механична методология. Статистическите наблюдения върху църковните общества в началото на 21в. показват, че големите църкви обикновено са силно концентрирани върху своето видение, винаги готови да променят методологията и парадигмата на служението си с нова такава, за да отстоят курса на своята мисия.

ПРИОРИТЕТИ 2011: Март

2011_1

2011