Растежът на мегацърквите: Лидерският фактор

Официалният икономически доклад на Leadership Network, който изследва хиляди църкви по света, обобщи че през за 2009-2010 мегацърквите по света са продължили да растат. Една от причините за това е лидерският фактор.

Лидерството, дарбата да ръководиш, идва от Бога (Римл. 12:8). Една от забележителностите на големите църкви е, че те оценяват хората с лидерски дарби, докато характерно за малките църкви е, че се стремят да контролират своите водачи.

Ултимативно, това не е толкова вина на хората, колкото на начина по който малките църкви са структурирани с ограничена свобода на пастора при взимане на решения, наслояване на съвети, бордове и комитети, което спира самостоятелността на самия процес на ръководене на църквата. За съжаление, много църкви на драго сърце приемат пастири и учители, но много малко църкви осъзнават нуждата от водачи. В резултат, те никога не достигат своя пълен потенциал като църква, а много често стават главен възпираш, а дори и деструктивен фактор в развитието и растежа на своите собствени водачи.

Мегацърквите, които оценяват своите лидери а с това обуславят своя растеж, обикновено имат следните характеристики:

1. Те са ръководени от екипи, а не са контролирани от съвети.
2. Единодушно подкрепят водещият пастори и духовния авторитет, който Бог е вложил в неговата позиция.
3. Те разбират, че лидерството на църквата е от критична важност за нейния растеж не само като организирана структура но и на всички нива на служението.
4. Те разпознават лидерството като дарба, както и нуждата от нейното развитие.
5. Те разбират, че не всеки е лидер и затова целенасочено издигат само онези хора в които предварително са разпознали дарби за служение.
6. Те включват ръководен състав и екип от доброволци.
7. Те поставят като приоритет характера на лидера над неговите умения.

Защо големите църкви стават все по-големи?

Години наред се пише за края на мега църквите. И въпреки това последните изследвания за църковно лидерство продължават да потвърждават, че мега църквите са не само здрави и устойчиви, но все повече хора ги посещават намирайки в тях духовна опора за живота си.

Leadership Network публикува своя годишен икономически доклад относно големите църкви през 2010. В него четем: „За периода 2009-2010г. се наблюдава, че колкото по-голяма е една църква, толкова по-вероятно е тя да продължи да расте както в членство така и в количество дарения.”

Интересно е, че това наблюдение е реалност в контекста на световна икономическа криза, в която би се очаквало големите църкви да изнемогват в паралел с големите световни бизнеси. Изследването, обаче, показва точно обраното: мега църквите са по-здрави от всякога.

Паралелно с горното издание, в края на 2010 Outreach Magazine публикува свое изследване, което намира, че бързо растящите църкви растат по-бързо от всякога до сега. А водещият в областта Hartford Institute for Religion Research документира, че броят на мега църквите се е увеличил от 350 през 1990 и 600 през 2000 до 1400 през 2010 година.

В следващите няколко издания ще разгледаме причините за този наистина феноменален растеж. Какво е вашето мнение по въпроса? Кои са причините големите църкви по света да стават все по-големи?

2011: Проверка на РЕАЛНОСТТА

2011

Не желанието, а посоката определя крайната дестинация.

Като цяло, ситуацията в България на базата на десетгодишно статистическо изследванe (2001-2011). По време на новото преброяване на населението на България и годишните финансови отчети на религиозни общества според закона през 2011:

1. Пастори, които твърдят, че ръководят църкви от 100-120 човека, ще бъдат принудени да признаят, че редовни им членове са не повече от 60-80 човека с конкретно намаляване от 20-40%.

2. Водените от тях църковни общества, които твърдят че имат влияние над цели региони (области и окръзи), отдавна имат общение с не повече от 5-6 селски църкви

3. Респективно, деноминации, които заявяват членска маса от няколко десетки хиляди, ще отчетат реално намаляване до 50%.

4. Градове, в които има регистрирани 10-15 евангелски църкви, ще отчетат, че не повече от 3-4 от тях са активни.

5. Нови църкви, които са започнати с готова членска маса след църковно разделение, което е вярно за повече от 50% от евангелските църкви в България, ще бъдат принудени или да поставят правилна основа на своето начало или да прекратят дейността си като цяло.

6. Нови деноминации с централи в столицата, които отчитат национален растеж, ще трябва да признаят, че имат реално активни църковни общества в не повече от 2-3 големи града.

7. Етнически малцинствени организации, които се изживяват като национални църковни структури, ще бъдат принудени да се разграничат от съществуващите евангелски деноминации, и то не толкова като вътрешноцърковно преструктуриране, а заради политическо-икономически характеристики, които ги обособяват.

8. Парацърковни организации, които имат статут на християнски фирми, в това число фондации, асоциации, сдружения и организации от друг тип, които са силно повлияни от световната икономическа криза, ще бъдат принудени да прекратят дейността си в България

9. Пастори, които твърдят официално, че са приключили с агентурното си минало, тепърва ще бъдат изправени отговорност пред Църквата през 2011.

10. Пророци, които пророкуват безотговорно, замествайки водителството на Святия дух, с аспирации за влияние и водачество, заслужено ще изпитат проверката на Църквата.

11. С цел належащо и удачно преструктуриране, деноминационите учебни заведения ще трябва да признаят неуспеха си да станат национална богословска школа или ще бъдат принудени да прекратят дейността си като цяло.

12. След 20г. неуспешни опити да бъдат внедрени отвън, редица нови богословски течения окончателно ще да капитулират пред възраждащото се изконно българско евангелско богословие. Традиционно нехарактерни за евангелските църкви в България школи, като исторически претеризъм, екстремен калвинизъм, отричане на библейската доктрина за свободната воля, безусловно предизбор и спасение, пост-трибулационизъм, Царство-сега и либерационно богословие, както и редица други, ще отпаднат естествено от дневния ред на църковния живот за да бъдат заместени от жизненоважната мисия за спасението на безсмъртни човешки души. Влиянието на техните поддръжници постепенно ще намалява с осъзнаването, че тези учения нямат какво да кажат в контекста на български евангелизъм.