РЕЗУЛТАТИ

Как могат те да са изпратени от Бога, когато не довеждат човеци при Бога. Пророци, чийто думи са безсилни, сеячи чийто семена са изсъх нали, ловци на души, които не улавят никого, войници без рани – това ли са Божиите мъже? Сигурно би било по-добре да чистиш калта, или комини отколкото да застанеш на амвона като съвсем безплодно дърво.

Някои добри хора ми харесват. Те се отличават с голяма ревност, но очевидно им липсва разсъдък. Такива братя говорят безкрайно за нищо, удрят по Библията, сочат я, но не изваж дат нищо от нея. Ревностни, страшно ревностни, те се мъчат, напъват се, но от всичко това нищо не излиза.

Познавам един пастир, който е знаменит с познанието си за десетте пръста на звяра, за четирите лица на херувима, за мистичното значение на язовските кожи и символичните значения на прътите на ковчега и прозорците на Соломоновия храм; но греховете на търговците, изкушенията на времето и нуждите на века, той почти никога не засяга. Такова проповядване ми прилича на един лъв, зает да лови мишки или на боен кораб, който кръстосва моретата, за да тър си загубена бъчва.

Някои братя се стремят към вдъхновение чрез много усилия и викане с висок глас; но то не идва. Познаваме някои, които спират проповедта си и се провикват: „Бог да ви благослови“, други ръкомахат бурно и забиват нокти в дланта на ръцете си, като че ли са в конвулсии на небесен възторг. Да! Всичко това мирише на актьорска стая и театър. Да възбудиш възторг в слушателите си като стимулираш себе си, проповедника, е отвратителна хитрост, която трябва да се презира от честните хора.

„Исус Христос заслужава най-добрите мъже да проповядват Неговия кръст, а не празноглави и некадърни човеци.“

Чарлз Спърджън: Лекции към моите студенти

НЕБЕСНО ПРИЗВАНИЕ

Първият белег за небесно призвание е едно горещо, напълно увличащо желание за Божията работа. За да бъде истинско призванието трябва да има неудържимо, непреодолимо желание и силна жажда да кажем на други какво Бог е сторил за нашите души;

Ако никой студент в тази стая може да се задоволи да стане редактор на вестник, или търговец на бакалия, земеделец или доктор, адвокат или депутат, или крал, в името на небето и на земята нека върви по пътя си; той не е човека, в които Божият Дух пребъдва в пълнота, защото за човек, който е изпълнен с Бога е досадно да се занимава с друго освен с онова, за което неговата душа жадува.

Трябва да чувствуваме „горко ни“ ако не проповядваме евангелието; Словото Божие трябва да бъде за нас огън в костите ни, иначе, ако поемем служенето ние ще сме нещастни, неспособни да понасяме изпитанията свързани с него и ще бъдем от малка полза за онези, на които служим.

Това желание трябва да е такова, което не ни напуска, страст която издържа на изпитание, един копнеж, от който е почти не­възможно да се отървете, което става по-силно с минаване на времето, докато се изрази в копнеж, жажда за провъзгласяване на Словото.

Чарлз Спърджън: Лекции към моите студенти

СВЯТОСТ

Джон Стоутън в своя трактат „Достойнството и дългът на проповедника“ настоява за светостта на проповедника с изрази пълни със значение:

„Ако Оз трябваше да умре, защото се допря до Божия ковчег и то, за да го задържи да не падне; и мъжете от Бет-семис, защото само погледнаха вътре; и животните бяха заплашване само ако се приближа до святата планина, то какви трябва да са хората, които ще бъдат приети да говорят интимно с Бога, да „застанат пред Него“ както ангелите и „да търсят винаги лицето Му,“ да „носят ковчега на раменете си,“ „да разнасят Неговото име сред езичниците,“ с една дума да бъдат Негови посланици? „На Твоят дом Господи, подобава святост завинаги.“

СЛУЖИТЕЛИ

Една от първите ни грижи е да бъдем самите ние спасени човеци. „Първо подреди себе си тогава украси брата си“ – казват равините. „Ръката,“ казва Григорий, „която възнамерява да очисти друг, не трябва да е мръсна.“ Ако солта ти е обезсоляла с какво ще осолиш другите. Новорождението (нещо без което не може) е задължително за проповедника.

Пастир без благодат значи сляп човек избран за професор по оптика, който философства върху светлината и зрението, говори и изтъква пред слушателите хубавите багри и деликатните сливания на призматичните цветове, докато самият той е в пълна тъмнина. Прилича на ням човек застанал до музикалния стол; глух, който говори свободно за симфонии и хармонии! Той е къртица, която има претенции да възпитава орлета.

Страшно е положението на човек, който се е нагърбил с една работа, за която е изцяло неподготвен, но тази неспособност няма да го предпази от отговорност, защото я приема самоволно. Каквито и да са неговите естествени дарби и умствени сили, той е лишен от право за духовна работа ако няма духовен живот и негов дълг е да напусне службата си докато не получи това първо и най-необходимо изискване.

Как може ежедневно да умолява хората да дойдат при Христос, а сам той да е чужд на Неговата заместническа любов? О, господа, това не е друго освен едно безкрайно робство. Такъв човек трябва да мрази гледката на амвона толкова колкото робът на галерата мрази гребането.

Чарлз Спърджън: Лекции към моите студенти