Лидерски форум

НЕПРАВИЛНО НАСЛЕДЯВАНЕ 2

Във всяко ново Божие движение, Бог ще даде ясни инструкции за това кой продължава напред и кой не. Ние не можем да допуснем, че всеки, който е бил на предните линии в старото движение, ще влезе и в новото! Тези, които не трябва да бъдат с нас в новото движение, ще предизвикат само борби в редиците ни (Битие 13:7-8)

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

НЕПРАВИЛНО НАСЛЕДЯВАНЕ 1

ОПАСНОСТТА ОТ НЕПРАВИЛНО НАСЛЕДЯВАНЕ e във времената на транзиция е наследството. Когато изберем правилния човек, който да поставим като наследник, тогава ние ще продължим да ходим в Божиите цели и намерения, тук на земята. Наследството ще осигури апостолско предаване, така че ние да бъдем способни да градим в настоящето и да се насочим към бъдещото наследство. Божиите цели ще продължат чрез живота на нашия наследник в следващото поколение. Божият завет ще бъде установен с него, както е бил с неговите бащи. Заветните обещания също ще бъдат изпълнени в неговия живот. Бог на бащите му сега е станал негов Бог. Заветът, който Бог е направил с баща му, сега включва и него, и неговото поколение от синове. Бог прави завет с бащите и го продължава със синовете, понеже Той е Бог на поколенията.

Елисей разбираше, че приемането на духа и мантията на Илия не беше достатъчно, за да функционира на мястото на Илия. Той също така трябваше да се свърже с Бога на Илия, така че Божията вечна цел, която Бог имаше намерение да установи чрез Илия, да продължи да се установява чрез Елисей.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

ОПАСНОСТ ОТ ОСКВЕРНЯВАНЕ НА ДУШАТА

В Битие 11:28, ние виждаме, че Аран (бележка на преводача: В Английската Библия името му е Харан) умря в присъствието на баща си Тара, в земята на рождението си – Ур Халдейски. Тара започна своето пътуване оттам, за да влезе в Ханаанската земя. Пътувайки към Ханаан, той дойде до едно място, което наименува с името на умрелия си син – Харан. Това му напомняше за загубата и му причиняваше тъга. Понеже му беше много тежко, в крайна сметка, Тара промени своето решение относно пророческата си дестинация и вместо това се засели в Харан. Той не се беше справил адекватно с чувството на скръб и загуба в душата си. Когато Тара пристигна в Харан, той се засели там – в най-слабото си място!

В Битие 26:12-16, Исаак се сблъска с агресия от страна на местните власти, поради завист. Филистимците запълниха всички кладенци на баща му. Те му казаха да напусне наследството си и да излезе от собствената си земя. Исаак си тръгна оттам и отиде в друга област, където изкопа наново кладенците на баща си, Авраам. Отново виждаме да го следват спорове и враждебност. Ние трябва да се придвижим далеч от предишните позиции на спорове и вражди, за да можем да намерим широко място на изобилие. Исаак намери един нов кладенец на име Роовот. Той каза: “Защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя”.

Първият ключ е да бъдем способни да видим какво Бог върши в духа ни. Способността ни да виждаме отвъд естественото, отвъд ограниченията и отвъд петте ни сетива, и да се свържем с областта на реалност на Духа, ще ни постави в пътя на победата. Това, което Святият Дух върши вътре в нашия дух е най-доброто нещо за нашето бъдеще. Това е реалното бъдеще. Това е, което Бог твори вътре в нас. Всичко временно се променя, но това, което е в духа ни, се оформя и моделира, за да бъде разкрито в бъдеще.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

ПРОРОЧЕСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ

ОПАСНОСТТА ОТ АБОРТИРАНЕ НА НАШЕТО ПРОРОЧЕСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ e РЕАЛНА. В Битие 11:31 ние четем, че Тара, бащата на Авраам, чу от Бог, че трябва да напусне Ур Халдейски, за да отиде в Ханаан – Обещаната земя; но той стигна до Харан и се засели там. Писанието казва ясно, че Тара умря на мястото, където беше избрал да се засели. Много от нас са добри в започването на пътешествието, но нямат благодатта да го завършат. Изисква се духовна енергия и упоритостта на питбул да се напусне Ур Халдейски, и да се отиде в Обещаната земя.

4 Царе 3:10, 14 “Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава! …… А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафат, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял”

Ние трябва да сме сигурни, че тези, с които сме се съюзили, не са настроени, в ума и душата си, за загуба. Ние трябва да се свържем с Божиите пророчески думи. Цар Йосафат бързо установи тяхната духовна важност, като потърси слово от Бог, за да може то да очертае неговата съдба и изход от ситуацията (4 Царе 3:12). Пророк Елисей им даде ясна стратегия за пълна победа; пълно унищожение на градовете, дърветата, водата и полетата. Тримата царе изпълниха тази стратегия и спечелиха уникална победа. Но когато царят на Моав видя, че беше притиснат от всички страни, той започна да настъпва към Юг срещу Едом, докато Израел ги преследваше в територията на Моав. Тогава царят на Моав принесе в жертва, на стените на града, най-големия си син, който трябваше да управлява на негово място. Това беше ритуал на демонично поклонение и освободи демонични сили срещу Израел, който ги беше обсадил. Тези сили на мрака, изпълнени с голям гняв, предизвикаха объркване между Израилтяните. Израилтяните се отказаха от нападението на царя на Моав и се върнаха в собствената си земя, без да доведат пророческото си пътешествие до пълната му победа. Те не знаеха какво ги беше ударило, понеже това бяха духовни сили.

Понякога, когато ние започнем пророческо пътуване със слово и насока от Бог, врагът може да ни разсее или да докара объркване. Ние не трябва да спираме да си почиваме, докато не завършим пътуването си. Духовните сили на мрака могат да поставят знаци: “НЕ МИНАВАЙ!” в живота ни и да ни пречат да се движим напред с Бог. Не абортирайте пророческото си пътуване! Стоите в пълно покорство към Словото! Стоите свързани с пророческия източник, така че прогресивните откровения да могат да съживят и обновят силата ви за пътуването!

В историята на сунамката в 4 Царе 4:8-37, ние виждаме как тя се свърза с пророческото, когато Елисей мина през нейната област. Сунамката убеди съпруга си и те заедно построиха на Елисей стая в къщата си. Когато пророческото помазание вече не просто “преминава” през нашия живот, а “остава”, ние ще видим значителни промени в живота си. Бог не само благослови сунамката и нейния съпруг, но също така благослови и следващото поколение. Тя роди син.

Когато Божието слово стане главния източник на нещата, които се случват в живота ни, тогава само Неговото слово може да ни заведе на следващото ниво. В нашето пророческо пътешествие от едно ниво към друго, врагът може да се опита да унищожи това, което е било започнато в духа. Ние трябва да се върнем до Божието първоначално слово и първоизточник, и да изкопаем отново кладенците на бащите си.

4 Царе 4:19 “И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му”

Когато врагът се опита да ограби или унищожи това, което Бог е освободил върху нас чрез словото Си, ние трябва да се върнем до Божието първоначално слово и Неговото Присъствие, и да разкопаем кладенеца на Неговото снабдяване със сила, за да можем да се издигнем над тези атаки.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

ПОЗИЦИЯ НА РЪСТ И ЗРЯЛОСТ

Cъживяващото помазание ни ИЗДИГА В ПОЗИЦИЯ НА РЪСТ И ЗРЯЛОСТ, ЗА ДА ПРИДОБИЕМ ДОСТЪП ДО ТОВА, КОЕТО БОГ Е ПЛАНИРАЛ ЗА ЖИВОТА НИ. Дарбите и призивите в нас покълват в сърцата ни, както семето покълва при допира с водата. Ние ще открием всички семена, които Бог е поставил в сърцата ни. Ще започнем да преоткриваме кои сме наистина в Христос. Ще открием свежи призиви, нови инструкции от Святия Дух и нови дарби в живота си. Ще живеем изобилен живот, за който никога преди не сме си мислели, че съществува. Ще копнеем за повече от Бог в живота си, отколкото сме имали някога. Ще сме способни да видим, че Бог е поставил чудесни дарби в нас, за да ни екипира за ефективно служение. Когато видим, че Бог се издига в Своя храм, вътре в нас ще се надигне едно по-голямо чувство на увереност в нас самите. Сега ние ще знаем, че можем да се справим по-добре, понеже Бог ни прави много по-способни за работата, която Той има за нас.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид