Лидерски форум

14 ПРИЧИНИ ДА НЕ ИЗЛЕЗЕШ ДА УБИВАШ ГИГАНТИ

davidgoliathд-р теол. Доний К. Донев

1. Когато излезеш да убиваш гиганти, братята ти ще те обвинят в гордост и лукавщина (1Царе 17:28). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

2. Когато излезеш да убиваш гиганти, царят (хората във властта) ще се опитат да ти наложат своите оръжия (методи) (1Царе 17:38). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

3. Врагът е заел позиции 40 дни преди теб (1Царе 17:16). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

4. Врагът има гигант, а той има 4 братя (2Царе 21:18-22). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

5. Когато излезеш да убиваш гиганти, твоята войска (църква) ще бъде изплашена и демотивирана (1Царе 17:11). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

6. Разрешиш ли този проблем, ще излязат 4 още по-големи (2Царе 21:18-22). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

7. Когато излезеш да убиваш гиганти, няма да има меч в ръката ти (1Царе 17:50). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

8. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще осъзнаеш, че никога преди не си използвал меч, а само прашка (1Царе 17:39). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

9. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще ти кажат, че те са големи, а ти си малък (1Царе 17:4,33). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

10. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще ти бъде напомнено, че те са известни, а ти не си (1Царе 17:33). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

11. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще трябва да оставиш стадото за да решаваш проблемите на братята си (1Царе 17:28). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

12. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще осъзнаеш, че това е само първата битка от война която трае цял живот (2 Царе 11:1). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

13. Когато излезеш да убиваш гиганти, царят ще се сърди, че пеят за теб, а не за него (1Царе 18:6-8). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

14. Когато излезеш да убиваш гиганти, ще станеш цар без царство (1Царе 21:11). Излизай да убиваш гиганти въпреки това.

Помазанието не търпи посредственост, а търси победа. Пророкът каза, че „става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога” (Еремия 20:9). Затова, излизай да убиваш гиганти въпреки това. Бог без друго ще бъде с теб.

ВРЕМЕТО НА БЛАГОВОЛЕНИЕ КАЙРОС

Това е “Десетилетие на Съдба” (2000-2010). Нациите по света и Църквата на Исус Христос ще ходят в съдбата, в която са избрали да влязат. Това е началото на най-добрите дни в живота ни!

ВРЕМЕНА НА ОГРОМНА СВЕТЛИНА НА ОТКРОВЕНИЕ ОТ БОЖИЕТО СЛОВО И НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ в контраст с невиждани досега заблуда и объркване. Тези, които изберат да чуят Божия глас и да ходят в настоящата истина, ще се придвижат на следващото ниво. Те ще светят в тъмните места и ще имат сила да разпознават заблудата. Те няма да бъдат хванати от объркването.

ВРЕМЕНА НА НЕНАДМИНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА в контраст с времена на несравними изпитания, пречки и бедствия. Тези, които изберат напълно да се покорят на Бог, ще видят отворени врати, които никой няма да може да затвори. Те ще имат способността да се възползват от възможностите, които са им предоставени. Непокорните обаче ще живеят в изсъхнала земя.

Това са времена, в които трябва да се предадем на Святия Дух, така че да можем да бъдем водени в областите, където ще получим нашето изцерение, възстановяване, цялост и пробиви. Времена, в които трябва да се доверим на Святия Дух с живота си, така че да можем да се издигнем отвъд собствените си ограничения, страхове и спомени, и да живеем в пълния си потенциал.

ВРЕМЕНА НА ВЕЛИКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВЛИЯНИЕ НАД НАЦИИ И ГРАДОВЕ в контраст с интензивно гонение и мъченичество …. в които трябва да приемем малките възможности, за да създадем велики придвижвания. Това са времена, в които чрез комуникиране и работа в екип трябва да се обединят усилията в Христовото Тяло.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Извадки от дневника на Уесли

jw_on_horseСлед тригодишно проповядване в щата Джорджа, Джон Уесли се завръща в родния си Бристол. Работата му сред американските индианци е неуспешна. Църквите в Америка също не го приемат добре. Но в Англия следва още по-неприятна изненада, която той записва в дневника си:

Неделя 7-ми: Проповядвах в Св. Лоренс сутринта, а след това в църквата Св. Катерина. Говорих силно и на двете служби и затова не бях изненадан, когато ми казаха никога вече да не проповядвам в тези църкви.

Неделя 14-ти: Проповядвах в Св. Ана в Алдерсгейт, а след обед в Савой относно спасение чрез вяра в кръвта на Христос. След това ми забраниха ми проповядвам в Св. Ана. Проповядвах в Св. Джон в 3ч. и в Св. Бенет същата вечер. И в тези църкви ми забраниха да проповядвам.

Скоро в областта няма църква която да не го е изгонила. Уесли е на края на силите си. Неговия приятел и съветник Бохлер му пише: „Проповядвай вяра докато вярата дойде и в теб, и тогава ще проповядваш вяра защото я имаш”. В следващата бележка в дневника на Уесли четем:

2 Април, 1739 Понеделник: Изгонен от почти всички църкви в околията, с голяма неохота отидох да проповядвам на миньори край Бристол. Когато пристигнах около 4 след обед, по брега бяха насядали над 3000 души.

Неделя 8-ми: В 7 сутринта говорих на около 1000 човека в Бристол и после на 1500 на хълма Ханам край Кингсууд. Същия след обед проповядвах на 5000 в Роуз Греен

Вторник 17-ти: В 5 след обед трябваше да говоря пред малка група от хора в Бак Лейн. Когато пристигнах залата беше препълнена. От тежестта на хората централната колона се прекърши и подът започна да потъва. Но след малко спря и успях да проповядвам. (следва …)

ЦЪРКОВНО ЛИДЕРСТВО 2010

1. Продължителното увеличаване на посещаемостта на евангелските църкви, причинено от различни социалноикономически фактори през 2010г., ще наложи навременно намиране на модел за разрешаване на конфликти и възстановяване на църковното единство. В този процес, евангелската проповед трябва адекватно да засегне библейските проблеми за прошка, единство и обединяване.

2. В контекста на социалноикономическата криза и неадекватността на традиционната религия през 2010г., повече известни и влиятелни личности ще покажат интерес към евангелските църкви и техните богослужебни практики. Крайно време е евангелската проповед да излезе извън стените на църквата, налагайки библейския стандарт за живот като социално нужна основа за изграждане на обществото.

3. Завършването на мащабни строителство на църковни сгради през 2009-2010г., ще облекчи множество църкви от наемни задължения и ще освободи повече ресурси и сградов фонд въпреки кризата. Църковните общества получили това благословение, трябва да използват своя сградов ресурс и на свой ред да облекчат от наемни задължения други евангелски църкви в района, превъзмогвайки чувството за предимство или надмощие, и актуализирайки видението на Царството за братство и единство. Една църковна сграда може спокойно да бъде използвана от 3-5 средно големи църковни общества с подходяща програма на богослуженията и обща неделна служба. Даденото благословение или ще стане благословение за други или ще бъде отнето.

4. Търсене на повече отговорност от лидерството като цяло, е процес който константно присъства в евангелското движение със специален фокус в последните 20г. Предвид споменатата финансова свобода през 2010г., това търсене трябва да доведе до адекватен, работещ и контекстуализиран модел за лидерство, който включва не само икономическа, но и духовна отговорност от страна на църковните лидери. Животът на святост не може да бъде дефиниран извън контекста на взаимоотношения с обществото.

5. Отваряне на досиетата на водещи религиозни дейци от миналото и настоящето, цели дестабилизирането на единно и растящо евангелско движение. Въпреки това, е процес който трябва да се случи и път който трябва да бъде извървян от Църквата за се премахнат ненужни съмнения породени от манипулации на бъдещето на Църквата от временни външно църковни фактори. В този процес, виновните трябва да приемат смирение, а наранените да простят за да се възстанови единството в църквата.

6. Всяко гонение е резултат на нарушаване баланса във взаимоотношението църква и държава. Засилен противовес и гонение срещу евангелските църкви през 2010 е естественият резултат от постепенното ограничаване на религиозна свобода и човешки права. Но гонението не отслабва Църквата. Напротив. Евангелската църква умее да здравее в процеси на гонение и затова на тях трябва да бъде гледано имено като изчистване и растеж на Църквата.

7. Увеличаване на случаите на религиозно гонение през 2010г., в които държавната религия насочва обвинения върху алтернативна верска общност, за да прикрие собствената си неадекватност в даден кризисен контекст, който варира от политическата позиция на Църквата в обществото до изграждането на духовно здраво следващо поколение. Тези динамики произлизат от яростно несъответствие между обществената позиция на държавната църква и нейната духовна несъстоятелност.

8. При настоящата липса на баланс във взаимоотношението църква и държава, всяка промяна в Закона за вероизповеданията през 2010 би имала негативна канотация спрямо евангелските църкви. Обществото не е готово да приеме протестантската вяра като стандарт, въпреки че несъзнателно я налага като такъв във всички социални сфери – от културата до икономиката. Няма успешно капиталистическо общество без протестантска ценностна система, и този факт трябва да бъде осъзнат от църковните лидери.

9. Нарастващото завръщането на имигранти през 2010 обратно в България заради икономическата криза в Европа, ще влее поток от ново мислене, идеи и динамики в Църквата, но няма да намали интензитета на основаване на нови български имигрантски църкви в чужбина.

10. След 20г. демократични промени в обществото и църквата, през 2010г. новото поколение лидери достига пълнолетие. Екипите за различни църковни служения достигат ниво на професионализъм. А самата църква достига социална самосъзнателност, преоткрива своята духовна роля и предефинира своята историческа идентичност в постмодерния и посткомунистически обществен контекст. Всичко това води до увеличаване на нуждата от систематично изучaване и отговорно практикуване на принципите на църковно лидерство. В този контекст, процесите за възстановяването на първата любов, духовност и единство са неминуеми. Разпознаването на нуждата от такова възстановяване може моментално да промени статуса на Църквата в историята. Липсата на разпознаване я обрича на исторически провал.