Какви лидери са нужни на България?

Уроци от живота на Гидеон (Съдии 6:11-8:35)

Когато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша. (Притчи 29:2 )

Всяка организация от хора има нужда от лидери. Няма ли лидери, организацията се разпада. Но дори, когато хората имат нужда от лидер, те винаги питат: „Защо да следвам именно теб?” Преди да следват видението, преди да признаят резултати, хората имат нужда да разпознаят лидера. Това е разликата между лидерите и хората, които просто вървят сами неизвестно накъде.

В България днес има много политически, икономически и дори духовни лидери, които никой не следва. Много вероятно е, скрити зад своето лично разбиране за прогрес, такива лидери да оценяват себе си като успели или постигнали нещо. Но оценка, базирана на икономически дивиденти, политическа позиция или чисто човешко чувство за победа е твърде временна и доста инфантилна. Ултимативният тест за лидерство не се е променил. Истинските лидери са лидери с истински последователи. Лидери без последователи не са лидери.

Библията осъзнава нуждата от разпознаване на лидера и многократно разказва историята на лидери, които хората следват не толкова заради видение, разбиране или умение, а заради самите тях. Ето седем характеристики описани в историята на Гидеон (Съдии 6:11-8:35), които хората търсят в лидера:

1. Призив: Няма по-силна мотивация за околните от това да видят лидер, който живее и ръководи с ясното съзнание, че е призован(а) именно за това време, за тези хора и за тази цел. Именно Божия призив в живота на Гидеон промени първо неговото лично отношение към Божията мисия за Израел, а след това и отношението на хората към него като лидер, който Бог издига. Без ясно разпознаване на призива, няма нито лидерство нито последователи.

2. Разбиране: Хората следват лидер, който разбира истинската ситуация, разпознава проблема, има мъдрост да го разреши и най-вече лидер, който усеща вътрешната нагласа и нужда на хората. В историята на Гидеон, Бог даде мъдрост, за да разбере слабостта на Медиамците и нуждата на Израел. Когато Гидеон повика хората на война, той вече знаеше, че победата е сигурна, защото имаше вътрешно разбиране за това какво и как е нужно да се направи. Това правило важи в политиката, в бизнеса и в църквата. Хората не разбират лидери, които не ги разбират и не се интересуват от лидери, които не се интересуват от тях.

3. Харизма: Хората следват лидери, които ги карат да се чувстват добре. В това няма нищо лошо. Още повече, че това е Библейски принцип, както псалмопевецът казва: „при тихи води ме завежда, освежава душата ми.” Истинското лидерство е успокоение за следващите. Когато Гидеон повика хората на битка с Гидеон, те се разбунтуваха, защото такъв призив съвсем не ги успокояваше. Но Гидеон показа важността на тяхното участие като им припомни, че бяха хванали водачите на Мидиам (Съдии 8:1-30). Призива да осъзнаят своята роля на историческата сцена, убеди хората да последват Гидеон.

4. Талант: Хората следват хора с таланти. Те искат да са близо до талантливи лидери и да се учат от тях на успех. Това може да се види във всяка организация. Талантът на Гидеон беше неговата сила, разпозната от изпратения до него ангел (Съдии 6:12, 14). Използвайки дадения му от Бога талант, Гидеон успя да води народа на Израел.

5. Умение: Съвсем естествено хората са привлечени от лидери, които могат да завършат започнатото. Никой не обича да се чувства не успял. Гидеон дори не помисли да присъедини Ефрем към начинанието си преди да беше доказал своето умение да завърши започнатото.

6. Комуникация: Лидерът, който не умее да комуникира с хората около себе си, е обречен да остане сам. Когото Гидеон говореше на хората, те го разбираха и следваха. Невъзможно е да се разбере и следва лидер, който не може да обясни своя призив, видение и стратегия.

7. Характер: Нужен е характер, за да се изгради и подържа доверие. Гидеон устоя, когато другите не успяха. Той показа решителност и кураж в контекста на заплахи и война. Но въпреки това, именно характера му доведе до лично падение и падението на цялата нация. Така както го следваха в битката, така Израел последва Гидеон в грехопадението и идолопоклонството. Защото, когато всички битки са спечелени и всички победи са извоювани, лидерите трябва да продължат да се борят срещу слабостите на своя характер. Изгубят ли тази битка, те губят всичко.

Посвещението: Четири характеристики на тези които завършват започнатото

Неемия 6:15-16

Посвещението идва преди всичко друго в живота на лидера. Защото Неемия имаше посвещение и успя да накара други да се посветят на идеята за възстановяването на Ерусалим, стената бе завършена за 52 дни, въпреки съпротивата. Това постижение толкова впечатли Неемия, че той пише: „И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всички езичници около нас се уплашиха и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог” (Неемия 6:16).

Лидерите, които винаги завършват започнатото, притежават четири характеристики:

1. Убедителна причина: те правят велико посвещение за велика идея, цел или казус.
2. Ясна перспектива: те гледат на бъдещето без да позволяват на страха от неизвестното да го засенчи.
3. Продължителна молитва: те се молят за всичко и така получават Божието благоволение.
4. Окуражаващо постоянство: те вървят напред, въпреки препятствията.

Щедрост: Една свещ не губи нищо ако запали друга

Второзаконие 14:27-15:18

Когато великите лидери грешат, те го правят зарад липсата на щедрост. Те са хора, които дават, а не хора които взимат, защото са мотивирани да:

1. Служат на другите, за да им помогнат да растат и да успяват.
2. Разрешават проблеми, които пречат достигането на потенциала.
3. Спасяват казуса в полза на човечеството.

Бог заповядва на лидерите си и на целия народ на Израел да имитират Неговата щедрост и милост. На края на всяка седма година, всеки израйлянин бе задължен да опрости дълговете на всички свои длъжници. Бог обеща, че ако прощават дълговете, ако имитират Неговата простителност и милост и ако се грижат за бедните, Той ще благослови земята им и ще ги спаси от враговете им. Единственото нещо, което те трябваше да направят е да уповават на Божият суверен контрол и Неговата грижа за слънцето и дъжда, нужни за просперитета на страната. Тази Божия заповед към Израел ни дава разбиране за истинското лидерство. То не държи сметка за грешките на хората, а просто продължава да дава докрай.

Законът на навигацията: Ролята на молитвата и планирането

Исая 37:1-37

Цар Езекия е пример за лидер, който прави всичко, което е по човешки възможно като уповава на Бога за успешен завършек. Бог направи това, което царят не успя да направи. В духовния живот има място както за молитва, така и за планиране. Да се използва само едно от двете би било наивно.