Законът на правилното време

Еклесиаст 3:1-8

Това, което направи Соломон велик лидер, бе умението му да разпознава правилното време. В книгата Еклесиаст, Соломон говори за това свое умение, осъзнавайки, че ние не контролираме времето. То принадлежи на Бог, който е определил неговите сезони и промени. Нашата роля е да разпознаем времето, което Бог е определил за нас и да го приемем. В този духовен процес важат следните принципи:

1. Бог не се нуждае от времето. Той е извън него, но го е създал за нас.
2. Отговорността за разпознаване на Божието време е наша. Отговорността за промените на времето не е.
3. Наша е и отговорността да приемем Божието време и координираме нашите усилия с Божия план.
4. Настройката ни по Божието време (или нейната липса) променя историята на нашия живот.
5. Бог е направил всичко на правилното време.
6. Бог е поставил Своя план в сърцата ни и ние трябва да му се доверим, че Неговият избор за време е правилният.
7. Най-същественото постижение на човешкия живот е не да изпревари Божието време, а да го разпознае и да се радва в плана, който Бог има за нас.

Изкуството да благодарим

Исая 38:9-20

Нищо не може да произведе толкова благодарност, колкото избавлението от сигурна смърт. Когато цар Езекия, един добър и богоугоден цар, получи слово чрез пророк Исая, че ще умре, той се обърна към Бог, Комуто бе служил вярно и го помоли за продължение на живота си. В отговор на молитвата, Бог му подари 15 години. Когато Езекия разбра, че Бог е продължил живота му, той направи това, което всеки добър и верен лидер би направил: той благодари на Бога и го прослави, а след пълното си възстановяване, написа поема за прослава на Бога.

Разсъждавайки върху Божията доброта, царят осъзна, че Бог бе използвал болестта му за добро. В стих 17, той написа: „За моя собствен мир бе да имам горичивина”. Така бе писал и един от неговите предшественици, Цар Давид: „Добре стана, че бях наранен, за да се науча на заповедите Ти” (Псалм 119:71).

Молитвата на Езекия е химн на благодарност не само към Бога за продължаване на живота му, но и израз на посвещението му да „пея песента си със струнни инструменти през всичките дни на живота [ми]” (Исая 38:20). Той разбра, че благодарението към Бога е повече от моментно явление. То е начин на живот.

Чакането (което лидерите мразят)

Авакум 2:1-20

Авакум ни учи, че лидерите трябва да се научат да оценяват времето на чакане преди да получат отговор от Бога. В първата глава от книгата си пророкът е в позиция на „чакай и виж”, във втората глава, той е в позиция „стой и виж”, а в третата глава е в позицията „коленичи и виж”.

Пет „горко” във втората глава на пророческата книга описват Божието интензивно недоволство, което Израел му причинява. Ако това е така, защо Бог не ги наказва веднага? Отговорът е прост: докато Авакум чакаше, Бог извърши промяна в сърцето му. Преди Бог да започне да води света, Той води лидерите. Авакум видя четири сезона на Божието лидерство:

1. Не всичко, което се случва, потвърждава Божията воля и желание.
2. Бог не пропуска нито едно от нещата, които се случват
3. Всичко, което се случва, ще бъде ултимативно приравнено с Божията справедливост
4. Нищо от това, което се случва, не трябва да ни отклонява от това да продължим да отговаряме на Божията вярност с нашата лична вярност.

Четири аксиоми на лидерството

Четири аксиоми на лидерството са:

1. Законите на лидерство могат да бъдат научени и практикувани. Някои от тях са по-лесни за разбиране, други по-трудни, но всеки един от тях може да бъде научен.

2. Всеки от законите на лидерството може да съществува самостоятелно. Въпреки, че те са най-ефективни, когато са практикувани заедно, законите на лидерството могат да съществуват самостоятелно.

3. Законите имат последствия. Всяка идея носи последствия. Практикувай законите на лидерство и хората ще те следват. Наруши законите или ги игнорирай и ще изгубиш умението да водиш другите.

4. Законите на лидерството са основата, на която лидера стои. За да са ефективни, научените закони трябва да бъдат практикувани и прилагани постоянно.