Всеки Християнин e лидер в света

В книгата си „Духовно лидерство”, Освалд Сандърс дава най-добрата дефиниция за лидерство: „Лидерството е влияние”. Библейският смисъл на лидерство е начинът по който Църквата влияе на света. Тогава лидери не са само няколко човека в църквата. Всеки Християнин е лидер, призован от Бог да влие на света чрез посланието на Благата Вест и силата на дадения Святи Дух. Как иначе Църквата би станала „сол на земята” и „светлина на света”?

Истинската ситуация в Църквата днес е точно обратната. Нека оставим на страна простия, но истински факт, че светът днес влияе на Църквата много повече от колкото Църквата влияе на него. През 1997 Барна Груп публикува изследване, според което 95% от пасторите не вярват, че имат духовната дарба да ръководят. Други подобни изследвания доказват това, стигайки до следните заключения:

1. По-голямата част от пасторите не визират себе се и като лидери, в следствие на което не носят лидерска отговорност за църквата в която са поставени.
2. Лидери, които са ефективни сред вярващите, не винаги са ефективни извън църковната сграда.
3. Повечето от лидери, които имат себе си за ефективни, на практика са неефективни.

Защо тези факти описват истинската ситуация в Църквата? Вероятно защото библейската практика на духовно лидерство е забравена, занемарена или заместена с друг не толкова Библейски модел. Защото лидери, които говорят за пост и молитва, най-често не ги практикуват с живота си. И защото неуспешни и провалили се лидери нямат доблестта да подадат оставка и да дадат път на можещите и успешните. А най-вече, защото в посткомунистическиа контекст на България не съществува нито една базирана на Библията, успешно приложена и адекватна образователна програма за обучаване на църковни лидери. Малко са и лидерите, които поемат духовната отговорност да оставят духовно наследство, бащински поучавайки едно ново поколение от лидери.

Социологическите проучвания показват, че дори един затворен човек влие на над 10,000 човека в живота си. Не един, не двама, а 10,000. Какво би станало тогава, ако всеки вярващ осъзнае, че не само епископа, пастора или дякона имат духовно влияние? Какво би станало ако Църквата осъзнае силата на своето духовно лидерско влияние и започне да влияе върху света?

Истинската стойност на лидера се измерва в наследството, което оставя

Всеки може да основе организация, която изглежда добре за момента като започне с нова програма или продукт, привличайки тълпи с голямо събитие или използвайки голям наличен бюджет. Но лидерите, които оставят трайно наследство, използват друг тип методи. Те ръководят, мислейки както за днес, така и за утре. Трайната стойност на лидера се измерва в наследството, което оставя след себе си. За да създаде такова наследство, всеки лидер се нуждае от стратегия и намерение, които са повлияни от следните фактори.

1. Решение за саможертва
Лидерството има своя цена, а лидерството, което оставя поколение, има по-висока цена от обикновеното лидерство. Когато работиш, за да създадеш наследство, животът ти престава да бъде само твой. За това е важно да знаеш какво си съгласен да жертваш, за да могат последователите ти да растат. От какво можеш да се откажеш? Кое от притежанията си ще инвестираш? Колко от времето и от възможностите си ще пожертваш? Кои идеи и мечти ще инвестираш в другите, без да си сигурен, че една или две от тях ще останат след теб в живота им?

2. Инициирай процеса
Процесът на създаване на наследство започва от теб и ще продължи да се развива, само ако създадеш правилната атмосфера. В дадени моменти ще трябва да се бориш, за да може този процес да продължи. Особено, когато хората около теб имат други идеи, мнения и планове. Последователите на Христос имаха различни планове. Симон Зилот искаше от Него да поведе бунт срещу Римската империя. Яков и Йоан искаха да получат позиции в Царството (Марко 10:37). Дори Петър се опита да спре Исус от действието, което щеше да позволи на останалите ученици да Го последват напълно (Матей 16:22).

3. Бъди наясно с плановете си за всеки човек
Процесът на създаване на наследство не може да бъде създаден без хора. Той изисква избор на правилните хора и правилното им развитие. Исус внимателно избра приемниците на неговото наследство. Библията казва, че Той не повика първите дванадесет, които видя на улицата, а онези, които сам избра. Защото имаше специфичен процес на развитие, планиран за всеки от тях.

4. Приготви се да предадеш щафетата
След като правилните хора са подготвени, е нужен процес на предаване. Подготовката на истински наследник е изкуство и не винаги протича безпроблемно. Учениците на Христос имаха трудности с приемането на щафетата. Исус трябваше да им се яви след възкресението Си, за да им даде Голямата заповед – и дори тогава те не успяха да разберат какво трябва да направят. Петър и Яков например, се върнаха на предишната си работа и започнаха отново да ловят риба. Когато подготвяш своите духовни наследници, приготви и процеса, чрез който приемането на наследството да протече безпрепятствено. И дори тогава планирай да окажеш допълнителна помощ, защото най-вероятно от нея ще има нужда.

Доброто лидерство е най-добрия начин за оставяне на вечно наследство

Живеем във време, в което толерантността е винаги на вниманието на всички. Хората гледат със съмнение на онези, които влияят успешно на другите като ги насърчават да достигнат пълния си потенциал. И колкото често неуспешните критикуват, атакуват и унищожават успешните лидери в Църквата. Именно за едно такова време, Томас Джеферсън е казал: „Заради другите плувай с течението, но заради съвестта си, стой изправен като скала”.

Законът на наследството гласи: „Истинската стойност на лидера се измерва в наследството, което оставя”. Наследство, което не включва хора е безполезно. Ето защо наличността на Библейско лидерство е критично важна. Направи своя цел практикуването на лидерство, което трансформира хората като ги мотивира да постигнат своя ултимативен потенциал. Такъв вид лидерство изисква характер и интегритет. Истинското трансформиращо лидерство следва моделът, който Библията показва.

(не)Разбраното лидерство

Някъде в църковната история християните погрешно са решили, че за да следват Христос трябва да са овчедушни, затворени и ограничени. Резултатът, явен днес и в България е, че хора, които Бог е призовал да водят Църквата, стоят настрана и вместо да изпълнят това, за което Бог ги е създал, стоят засрамени от личната си неувереност или за да я прикрият, критикуват всичко и всички, без да имат смелостта да поведат Божия народ. А нужната смелост идва от вътрешна увереност, която идва от опитност с Бога.

Вярата в Бога е начало на всяко истинско библейско лидерство. А примерите в Библията за такъв тип лидерство са толкова много, че само слепец не би ги забелязал. Библията недвусмислено учи, че истинските последователи на Христос са лидери на човеци. Това е лидерство чрез слугуване (Матей 20:25-28), лидерство, което е дарба от Бог (Римляни 12:8) и лидерство, чрез което всеки новороден ще владее над народите.

Онези, които твърдят, че нямат нужда да бъдат поучаван в Библейско лидерство, най-вероятно имат нужда точно от това, защото един от законите на лидерството е „Закона на капака.” Той гласи: „Умението на лидера определя личното му ниво на ефективност.” В контекста на организационно лидерство този закон твърди, че дадена организация не може да надрасте своя лидер. С други думи, за да е ефективен за себе си и за организацията, която води, лидерът трябва да инвестира постоянно в своя личен растеж, а с това и постоянно да увеличава „капака” или своите персонални ограничения.

Какво означава това за теб като лидер в Църквата? Ако си нехаен и не инвестираш в растежа си като лидер, ти (и никой друг, а само ти) спираш растежа на Църквата. И обратното, ако полагаш нужните духовни грижи, за да растеш като лидер, ти подпомагаш растежа на Църквата, а с това изпълняваш Божията воля на земята.

Бог избира и призовава лидери

Бог е Върховният лидер. Над Него няма друг. Той поставя вярващите в определена позиция на лидерство. Той създава човек в контекстът на общение със Себе Си без насилствено да упражнява Своя авторитет. След грехопадението би било лесно за Бог да създаде план за спасение без участието на грешни човешки същества, но вместо това Той призовава хората на покаяние, чрез което да станат лидери на други към спасението. Водещата роля на човека е явна от самото начало: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее” (Битие 1:26).

Ако Библията е права, тогава всичко зависи единствено от правилното лидерство. Една организация е единствено и само толкова успешна, колкото са лидерите й. Тя не може да надмине уменията и стратегиите на лидерите си т.е. една организация не може да съществува от само себе си. Тя трябва да бъде ръководена. Това правило е явно в Библията особено, която говори за историята на Израел. Когато Израел имаше добри царе, той просперираше; когато имаше лоши царе, се отдалеч ваше от Бога. Библейската дефиниция за лидерство, която важи за Църквата, е „влияние, което води хората към Бога”. Без такова влияние, хората погиват (Притчи 29:18).

Призивът към служение също е постоянно явление в Библията. Когато Бог реши да създаде Своя нация, Той не призова тълпите, а потърси сред тях един верен лидер – Авраам. За да освободи народа си от Египет, Бог не ги ръководи като група, а издигна нов лидер в лицето на Мойсей. Същото се случи, когато стана време да прекосят реката Йордан. Всеки път, когато Бог реши да започне нещо ново, Той издига нови лидери.