Къде църковните лидери да се научат на лидерство? Конференции, семинари или училища? Политиката, бизнеса или развлекателната индустрия? Дали примера на известен фирмен президент или мениджмънт консултант може да бъде приложен в църквата? Или трябва да се обърнем към услугите на специалисти защитили докторантури и профилирани изследователи? Отговорът, какъвто и да е той, е нужен така, както е нужно лидерство в църквата. Но кой е модела, коя е парадигмата и къде могат да бъдат открити те?

Истината е, че най-добрият наръчник за лидерство, който някога е съществувал е Библията. Тя има потенциал да промени личности, обстоятелства, социални системи и живота като цяло. В нея са описани лидерските принципи създадени, не от кой да е друг, а от Бог – Първосъздателят, Лидерът на лидерите – Онзи, който е създал всички лидерски закони и принципи.

Нужда за лидерство в извън църквата в България е повече от явна. Тя е крещяща. Основният проблем, през който църквата днес минава е лидерския вакуум създаден през XX век. Едно публикувано наскоро изследване на българските църкви показва, че те ежедневно се борят е тройна дилема която включва: лидерство, финанси и общество. Лидерите могат да създават, управляват и променят финанси и общества. Обратното е не винаги вярно.

Не напразно световноизвестния дългогодишен наблюдател и изследовател на динамиките в църковни движения и деноминации, Джордж Барна пише: „Хората имат желание да следват видението, дадено от Бога, но не го правят поради липсата на посветени и умели църковни лидери. Църквата е слаба, единствено когато липсват силни лидери.”

Христос остави Църквата на земята, за да извърши дело от значение за вечността. Ако локалната църква страда от нищожно лидерство, цялата църква страда от невъзможността да изпълни мисията за която е пратена до това поколение.