В книгата си „Духовно лидерство”, Освалд Сандърс дава най-добрата дефиниция за лидерство: „Лидерството е влияние”. Библейският смисъл на лидерство е начинът по който Църквата влияе на света. Тогава лидери не са само няколко човека в църквата. Всеки Християнин е лидер, призован от Бог да влие на света чрез посланието на Благата Вест и силата на дадения Святи Дух. Как иначе Църквата би станала „сол на земята” и „светлина на света”?

Истинската ситуация в Църквата днес е точно обратната. Нека оставим на страна простия, но истински факт, че светът днес влияе на Църквата много повече от колкото Църквата влияе на него. През 1997 Барна Груп публикува изследване, според което 95% от пасторите не вярват, че имат духовната дарба да ръководят. Други подобни изследвания доказват това, стигайки до следните заключения:

1. По-голямата част от пасторите не визират себе се и като лидери, в следствие на което не носят лидерска отговорност за църквата в която са поставени.
2. Лидери, които са ефективни сред вярващите, не винаги са ефективни извън църковната сграда.
3. Повечето от лидери, които имат себе си за ефективни, на практика са неефективни.

Защо тези факти описват истинската ситуация в Църквата? Вероятно защото библейската практика на духовно лидерство е забравена, занемарена или заместена с друг не толкова Библейски модел. Защото лидери, които говорят за пост и молитва, най-често не ги практикуват с живота си. И защото неуспешни и провалили се лидери нямат доблестта да подадат оставка и да дадат път на можещите и успешните. А най-вече, защото в посткомунистическиа контекст на България не съществува нито една базирана на Библията, успешно приложена и адекватна образователна програма за обучаване на църковни лидери. Малко са и лидерите, които поемат духовната отговорност да оставят духовно наследство, бащински поучавайки едно ново поколение от лидери.

Социологическите проучвания показват, че дори един затворен човек влие на над 10,000 човека в живота си. Не един, не двама, а 10,000. Какво би станало тогава, ако всеки вярващ осъзнае, че не само епископа, пастора или дякона имат духовно влияние? Какво би станало ако Църквата осъзнае силата на своето духовно лидерско влияние и започне да влияе върху света?